Господарите на мълчанието

Един ден иракчани едва ли ще честват така тържествено годишнината от падането на Саддам, както ние 2-годишнината от царското обръщение с обещание за 800 дни. С какво се обяснява този медиен комфорт, на който се радва прословутият 6-ти април? Сигурно с това, че искаме веднъж завинаги да забравим и обръщението, и обещанията, и 800-те дни, а най-вече самия им автор. С такова нетърпение народът му брои дните, сякаш идва второ пришествие или втори 10-ти ноември.
На 6-ти април бяхме възнаградени с царско мълчание, което е една от малкото радости в живота. По-добре да гадаем мълчанието на властта, отколкото езиковите недомислия, превърнати в приватизационни решения. Вчерашната годишнина бе едно неслучило се събитие, както Герджиков оригинално описа издънената сделка с “Булгартабак”. Лошото е, че розовите сънища също не се сбъднаха и ни оставиха само спомена за хубавото време на оня 6-ти април, който сакрализира датата почти до обезумяване. Господарите на мълчанието поне вчера бяха прави - знаят си правата и не говорят без адвокат.