Ели Влахова остава завинаги в Кракра при Иглика Милентиева

Самбистката обича да готви,но мрази да ходи по магазините
Eли Влахова наскоро се върна с бронзов медал от европейското първенство по самбо за юноши и девойки в Прага.Тя възприема успеха си спокойно и се надява да печели още медали. Ето какво каза специално за "Съперник"
- Ели,честито, бронзов медал, как оценяваш самата ти успеха си?
- Мерси, чувствам се добре,как да е?
- Колко твои връстници, които познаваш, може да се похвалят,че са трети в Европа с това, с което се занимават?
- Зависи. Ако са от големи клубове като ЦСКА,например, не са малко. Но ако са от малки клубове като нашия „Кракра”,единици сме.
- Ти не ме разбра.Аз те питам не за спорта, а изобщо в живота…
- Е, други не.
- Тогава би трябвало да се чувстваш не само добре, а много добре.
- Е, така е. Настина много са радвам на това, което направих
- Влезе в националния отбор, отиде на европейско първенство и се върна с медал. Отстрани звучи много лесно. Как беше на самото състезание?
- Ами добре беше.Само дето залата, която беше за тенис на корт, ни беше малко тясна, ама се справихме.
- Ти обаче не помниш даже имената на противничките ти.Имат ли някакво значение за теб?
- Не, то вече е минало-заминало. Състезанието приключи,какво да се връщам към него.Гледам напред.
- Ти губиш от Кристина Михайленко от Украйна, която става по-късно европейска шампионка. Много ли беше яка тая украинка?
- Ами беше висока, пък и доста яка, а и аз бях малко притеснена.,като за първи път ми е. Имах възможност да я бия, но и аз не знам защо не ми се получи тая борба.
- Ако я хванеш втори път?
- Е, да се надяваме,че ще я бия.
- Гледам те,младо ,хубаво момиче и се чудя каква е тая любов към самбо и джудо.Как стигна до залата?
- Сама. Е, преди това тренирах скокове във вода в Сандански, имах съученици ,които тренираха. Те ме доведоха, опитах се.Пробвах и се получи.
- Добре се получава. Само за тази година имаш златен и два бронзови медала в различните възрастови групи на държавни първенства, трета на континента…Във водата не е ли по-приятно?
- Приятно е и там, но…
- Питам те, защото момичетата на твоята възраст обикновено не си падат по силовите спортове…
- Искаш да кажеш,че не обичаш да ходиш по магазините…
- Определено не го обичам
- Е това е вече новина Все пак и женската борба стана популярна.Защо предпочете джудо и самбо?
- Ами те са по-атрактивни. В борбата само се буташ като…Айде стига, че ще взема да обидя някой от борците.Така си реших.Започнах с джудо, след това минах и на самбо.
- Бориш ли се с момчета?
- Ами ако няма момичета в категорията ми, да!
- Майка ти как гледа на тези твои занимания?
- Подкрепя му във всичко!
- Тя какво работи?
- Готвачка е.
- Ти обичаш ли да готвиш?
- Да и това е единственото ми женско хоби. Казах,че не обичам да пазарувам…
- Като за последно си лакирала ноктите си?
- Миналата седмица
- Каква марка дрехи обичаш?
- Не избирам много, не съм от тези, които се хвалят с дрехите си. Купувам това, което ми харесва, без да гледам марката.
- Имаш ли си приятел?
- Не!
- Защо така?
- Ами сигурно не съм намерила човека…
- Е не може ли да се страхуват от теб. То да си приятел с човек като теб май е малко опасно…
- Е,зависи
- Своите умения използваш ли ги в живота?
- Не,избягвам да се карам с хората…
- Кротък човек ли си?
- Не, нервак съм.
- Като състезател каква си?
- Прилежна. Изпълнявам това, което ми казват
- А какъв треньор е Иглика Милентиева?
- Добър треньор е.Старае се на всеки да помогне с каквото може. Не мисля,че някой се е оплакал от нея някога.
- Какво може да те накара на да напуснеш клуба и треньора?
- Нищо!
- Нали знаеш, че ще запазя тоя разговор и дано не се налага да го пускам….
- Не мисля,че ще се наложи.
- От все сърце ти пожелавам здраве, късмет, приятел в живота и много успехи в спорта!
- Мерси!