Една малка без мезе

Че българският народ не може да се оплаче от будали, е исторически вярно. Обаче взеха да написват май нови страници от тая история, щото напоследък почнаха да пишат разни безумни предположения, с които нацията да усети, че докосва светлото бъдеще. Навръх немотията и мизерията, и най-вече на скъпотията, земеделският министър се изцепи, че ракията можело да поевтинее с лев – два. Най-напред – няма да поевтинее. Това го знаят и децата, които още не са опитали от огнената течност. И второ – как ще поевтинее при положение, че захарта се вдигна с повече от 50 процента. Някой да е пил напоследък ракия без захар?
България може да е пълна лудница, обаче все още всички не са абсолютни пияници. При тоя глад трудно можеш да излъжеш някого, че му се готви евтина пиячка, едва ли не като социална придобивка.
Въпросът е защо ни занимават с глупости? Няма ли друго в дневния ред на държавата, та опряхме до цената на ракията? Явно властта смята, че народът е опиянен от успехите от борбата с престъпността, та ще поеме без мезе и поредната малка демагогия.