Дрехи втора употреба – плюсове и минуси

47 на сто от българите ги предпочитат по принцип
Магазините за дрехи втора употреба, или така наречените “Second hand” не са ново явление в града ни. Появиха се още в зората на т.нар. Демокрация, за да ни подскажат, че е време да затегнем коланите, или може би за да ни поставят на картата на Европа и света, където тези магазини съществуват отдавна и имат своите почитатели.
Общоприето е мнението, че в този тип магазини пазаруват само хората с ниски доходи и пенсионерите, които не могат да си позволят да отделят от и без това оскъдните си средства, за да попълват гардероба си. Но дали това е така? Различни са мненията на хората, както и мотивите за и против дрехите втора употреба. Попитахме перничани какво мислят за тях.
Според някои противници на този вид стоки, предлаганите дрехи миришат лошо и пренасят зарази. Според други мисълта, че някой непознат и навярно не дотам чистоплътен е носил дрехата, я прави отблъскваща. Има хора, които се чувстват унижени от факта, че избират дрехите си от този тип магазини, сякаш признават публично, че нямат средства да си позволят нещо по- добро. Има и хора, които вярват в твърденията на екстрасенсите, че всяка дреха носи енергията на своя последен притежател, което означава, че тя може да им донесе нещастие.
Разбира се, поддръжниците на този вид магазини също не са малко. Според последните проучвания 47 на сто от българите пазаруват в търговски обекти, в които се продават дрехи на килограм. Мотивите им са, че там могат да намерят разнообразни модели за всеки сезон - от бельо и чорапи до ски-комплекти, шлифери, кожени якета, поли, блузи, пуловери, якета, сака, нощници, спални чаршафи, панталони, бански костюми, балтони и палта. Продават се дори и носени обувки. Много домакини избират оттам пердета, покривки и дори спални завивки, които иначе се продават на високи цени. По-претенциозните купувачи пък могат да намерят маркови дрехи на „Зара”, „Бенетон”, „Макс Мара”, „Бети Баркли”, „Хенеси”, “Стрийт уан”, “Сейнт Оливър”, “Ейч енд Ем” и “Зара”. Не са рядкост и супер луксозните марки като “Дона Карън”, “Бенетон” и “Бети Баркли”. Дрехи от същите марки в обикновен магазин тръгват с цени от 50 лв. нагоре. При упорито ровене и следене на зареждането, човек има реален шанс да се сдобие с красива, практична, удобна, че и маркова дреха, чиято единствена вина е, че я е носил и някой друг. В крайна сметка стана ясно, че в такъв тип магазини пазаруват и небезизвестните Наоми Кембъл и Виктория Бекъм. Ние да не сме по-лоши от тях?
Полезно е да се знае, че най-изгодно в магазините за употребявани дрехи се пазарува в края на седмицата - петък и събота са най-ниските цени, но най-голям избор има в понеделник, когато магазините се зареждат. Тогава цените са най-високи, а в следващите дни облеклата започват да поевтиняват с лев-два.
От къде обаче идват дрехите втора употреба и как стигат до нас?
Според запознати, много от дрехите, които се продават при нас, се събират в църквите в чужбина, други пък са предназначени за хуманитарна помощ. Има и сайтове, предлагащи стари дрехи в чували на едро, от които пък е видно, че самите собственици на складове са чужденци. Идеята за събиране и повторно използване на дрехи възниква през 70-те години на 20 век, когато единствената цел е била да се набави облекло за бежанците в Мозамбик. Впоследствие е започнала и продажба, но с цел приходите да отиват за хуманитарни организации в Африка и Азия за социално подпомагане на бедстващи или емигранти. Международното движение е познато като "Дрехи от хората за хората". Сега така се именуват някои от магазините за дрехи втора употреба в Западна Европа. На тази струна - "Дрехи от хората за хората", защото звучи някак хуманно, наблягат и едрите търговци, които обясняват, че богаташите в Европа и Америка изхвърлят хубави дрехи с 20% износеност, а за да се пестят ресурси, други хора могат да "оползотворят" останалите 80%. Другият източник на стока са складовете на големите търговски вериги в Европа и САЩ, където дрехите са застояли или пък просто са част от стари колекции на различни производители от преди три-четири години. За да има място за новите колекции, фирмите бързат да се освободят от купищата дрехи на символични цени. В България се внасят дрехи предимно от страни на Европейския съюз – Холандия, Франция, Англия, Дания, Германия, Швейцария, Италия. Има доста и от САЩ, особено за децата, тъй като зад океана в моловете, по време на промоции, те са изключително изгодни за закупуване.
От чужбина стоките пристигат натъпкани в прозрачни найлонови чували, след което се сортират по качество на място и се продават на цени на едро на килограм. На границата се издава сертификат, че дрехите са проверени. В магазина задължително дрехите се продават с етикет, че са почистени, и на закачалка. Някои търговци показват и сертификат за дезинфекция.
Според Наредба No 27 от 16 август 2005 г. на Министерството на здравеопазването дрехи втора употреба се считат употребявани дрехи годни за по-нататъшна употреба, които след допълнителна обработка могат да се използват по предназначението, за което са създадени. Те трябва да са здрави, почистени, дезинфекцирани и да са без видими дефекти и петна. Не се допуска продажбата на дрехи за деца до едногодишна възраст, лично бельо, бански костюми, обувки и детски играчки втора употреба. Всяка партида, която се продава в търговската мрежа или се предоставя като хуманитарна помощ, се придружава от документ, удостоверяващ, че е извършена дезинфекция, като се посочват методът на обработка и видът на използвания биоциден препарат. Контролът по изпълнение на наредбата се осъществява от РИОКОЗ – Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве.
В магазините, преди да ги изложат на витрината или на закачалките, дрехите се гладят, за да придобият по-търговски вид. Пак там на око се слагат цените им спрямо това колко са запазени и какво е модерно за момента. Ако дрехите са от Америка за купувачите е ясно, че облеклата са в спортен стил, ако са от Франция – за болните на тема мода, а ако са от скандинавските страни – са най-подходящи за децата и привържениците на милитъри стила.
Въпреки че в момента се използват съвременни дезинфектанти, които дори не миришат, търговците са оставили вторичната обработка на дрехите втора употреба на гражданите. За да нямат неприятности след покупката, клиентите е желателно да занесат на химическо чистене или поне да изперат отлично закупената стока. Ако не го направят, потребителите рискуват да си докарат алергия от дезинфектанта. А за тези, които се притесняват от влиянието на чуждата енергия, препоръчваме следното: дайте дрехата на химическо чистене и после я напръскайте с „енергийна вода”. „Отварата” се приготвя, като в чист стъклен съд се налее обикновена чешмяна вода и в него се пусне вързан с конец златен пръстен. Той трябвало да престои там две денонощия. Със същата вода се гладила “новата” дреха. Опитайте!