Довиждане на годината

Избутахме една година поради липса на друга алтернатива. И като никога честитките и пожеланията са си чисто отбиване на номер. Радваме се на нещо, за което сме сигурни, че няма да е по-добро от старото, даже напротив. За какво ни е Новата година? Само заради новите неудобства ли? Та ако зависеше от всеки нормален българин, по-добре старата да си остане, понеже с нея си свикнахме, а сега ще трябва да минаваме на нова вълна, доста по-висока и по-удавническа.
Изпращането на старата година, макар да е против волята ни, е неизбежно. Просто така се налага. Както е неизбежно да живееш в определен тип управление, което нямало алтернатива. Затова казваме на старата довиждане през зъби, а на новата добре дошла – с отвращение. Как да е иначе, като тия, от които зависи благополучието, не ти дават благ пръст.
Така на прага между две години не се очертава никаква промяна, освен тая на календара. Струва ли си човек толкова да се радва само заради смяната на една цветна хартия на стената с друга?