Две паралелни новини ощастливиха народа тия дни. Първите държавни ръководители – Борисов и Дянков, почти едновременно се изказаха, единият от Загреб, а другият от София. Първият каза, че в България се живее добре, а вторият – че ще вдигне заплатите и пенсиите, ама друг път.
Така е у нас, всичко е по формулата „добре, ама ще се оправи”. Или „добре сме, ама друг път”. Така че освен насмешка – с какво друго българинът да посреща обяснителните записки за собственото си дередже? И да не се чудим после защо нетът ври от вицове за висши държавници и други подобни.
Открай време животът в България се асоциира със светлото бъдеще. И открай време чакаме друг да ни оправи. Така се получи, че бъдещето и настоящето си дадоха среща в изказванията на Борисов и Дянков, та заформиха още доста сюжети за колоритни вицове. И друг път е ставало дума, че като няма какво да кажеш, по-добре си мълчи. Иначе ставаш герой от вицовете. Впрочем, и героите от политическите ни вицове са интересни, ама друг път.