Дългото пътуване

Не стана много ясно разписаха ли ни пътната карта за Евросъза в Копенхаген, обаче това няма значение. Важното е да пътуваме дори мислено. А ако и това не можем - ще чакаме до 2007 година. Друг е въпросът, че и тая година има 12 месеца, а европейците никъде не споменаха 1 януари. Така че българското пътуване се очертава да е в тежки пътни условия, при спазване на много ограничителни знаци, с регулировчици, които се въртят като фурнаджийска лопата и с дупки по магистралата, от които замръзват усмивките на водачите без задължително автокаско.
Докато пътуваме пътната ни карта може да претърпи ново издание. Поучени от полския челен опит може да опитаме да изкрънкаме от еврокатаджиите да ни платят за пропуснатите ползи, когато ни спират да ни дупчат талона, но няма да познаем. Ония свършиха с коледната благотворителност и ще си плащаме по квитанция дори електричеството от акумулатора.
И с пътна карта, и без пътна карта - ние сме си пътници. Затова за ЧНГ президентът да ни пожелае приятно пътуване, а Милко Ковачев да дръпне шалтера след последния отпътувал.