Децата са безработното бъдеще на родината и евтината работна ръка на Европа. Затова днешният им празник е добър повод да ги научим да размишляват трезво, докато си ближат сладоледа. Децата имат и друга привилегия - пощадени са от изборни страсти - поне формално, до навършване на пълнолетие. А има ли някой трезвомислещ гражданин, който да не си мечтае поне до 25 юни да е дете - да не може да чете билбордове и афиши, да не разбира подтекста на рекламните клипове и да не знае имената на ония чичковци, които му се явяват всеки ден като Дядо Коледа с празна торба.
Казват, че човек е млад, докато чувства у себе си детето. В този смисъл сме нация на третата възраст не само защото тя е най-активна на избори, а и защото винаги сме третият печеливш, когато двама се карат.
Първи юни тази година ще бъде ден на лъчезарните усмивки, сладките обещания, благите пожелания и горчивите гримаси. Просто няма как. Последното е задължителен елемент от сценария, който води децата към безработното им бъдеще и щастливото им отлитане от любимата родина.