Део пред Съперник: Всеки живее в света, който сам си направи

Малко след като стана победител във ВИП брадър, Део дойде в нашия град по покана на Районен младежки дом - Мошино. Заедно с Дичо, двамата бяха водещи на хепънинга „Ела в моя свят”. За разлика от Дичо, който предпочете да си почине и концентрира преди началото на проявата, Део охотно се съгласи да отговори на нашите въпроси, пред погледа на хлапета, тълпящи се за автографи.
-Део, на свобода си извън къщата, как се чувстваш?
-Чувствам се като зашаматен такъв, ма добре. Мислех, че там ще бъде голямо изпитание, но се оказа, че първата седмица, като излязох, беше истинското изпитание, с мощно психическо натоварване. Иначе мина вече седмица и почнах да влизам в час.
-А осмисли си победата?
-Не, никога дори не съм го искал. То се получи заради появата на Кристиян Григоров, това прекрасно дете. ( Кристиян Григоров е сляпото момче, приковано в инвалидна количка от 10 г., което се яви, за да спаси от елиминация своя любимец Део и събра рекордните 123 370 лв. - б.а.). Мисля, всъщност, че той е победителя. Трябваше тогава да се сетя, да го повикам на сцената и да му дам купата.
-Смятам, че победи, защото хората разбраха, че си добър и чувствителен човек. Дончо Цончев казва, че един мъж трябва да умее да прощава и да плаче.
-Дано да е така, макар че от „Господари на ефира” много ми се подиграваха за сълзите. Но аз си знам какво съм си изпитал и какво изстрадал. Вътре нямаш много проблеми, има пет неща, за които да мислиш. И преживяваш, когато се случи нещо. Вечерта с Кристиян няма да забравя до края на живота ми. И като се сетиш, и го преживяваш отново, като пирон в кисело мляко, така влиза.
-Писнаха ли ти вече въпросите около ВИП брадър?
-Е, то ми е ясно, че сега е актуално, прясно. Няма как, още повече, че и на мен ми е интересно самото преживяване. Трябва да мине време, за да разбера какво точно се е случило. Надявам се да останат само приятните спомени. Вътре само се оплаквахме, какъв тормоз, а има много по-тежки неща, случват се по-неприятни работи. Така че може да сме се лигавили малко. Но е факт, че на Пипи й побеля косата отгоре, тя е на 24 години. На Тошо му побеля брадата, така че психическото изпитание наистина явно си е било голямо.
-Благородната кауза продължава. Ти лично как би я продължил?
Нямам представа още. Не се чувствам още толкова стабилен, за да тръгна да помагам на някой с проблеми. Не знам дали моят живот е достатъчно нареден. Трябва да имам самочувствието...Ще се чувам с Кристиян, ще му помогна да направи песен, ще каним и гости за цял албум, и така.
-Много лоши неща се пишат и говорят за Перник. Ти не си за първи път тук.
-О, то няма град, койо да не се очерня. Важното е тука какво се усеща. А тука хората са готини, усмихнати, и това е най-важното.
-Хепънинга се казва „Моят свят”. Какъв е твоят свят?
-Всеки живее в света, който сам си направи. Ако си позитивен човек, ти се срещаш с такива хора. Ако искаш да живееш в свят с проблеми, започваш да живееш в такъв. Ако търсиш спокойни и готини неща, така ти се случва в живота, че започваш да ги изживяваш.
-Телевизионер, радиоводещ, шоумен, изпълнител, актьор. Какво си най-вече?
-Явно нищо не мога истински, щом с толкова много неща се занимавам.
-Имаш нов филм.
-Да, „Прогнозата”, намерете начин да го гледате, просто защото е български. Подкрепете българското кино. А и на всяко ново нещо трябва да му се радва човек.
-Какво ще пожелаеш на читателите на „Съперник”?
-Да са живи и здрави, и да не приемат нещата прекалено насериозно, защото това е формулата на щастието, казал го е Никос Казандзакис.