Открай време 15-ти септември се е превърнал в единствения празник, който не е отбелязан с червено в календара. На тоя ден властват усмивката, надеждата, промяната.
15-ти септември е символичният водораздел между безгрижието и отговорността. За почти всяко семейство той е едно ново начало, пълно с надежди и вяра. За държавата с 15-ти септември започва поредното изпитание – къде сме в света на познанието и на незнанието.
Лошото е, че усмивката е само днес. От утре започва безкрайният делничен час, в който проблемите са повече от решенията. Не само за училищата, а за живота въобще. И особено за живота в днешна България. Щото училището на практика не решава нито един проблем, а самото то създава проблеми. Това обаче можем да забравим на днешния празничен ден. Понеже 15-ти септември традиционно носи заряда на оптимизма.
А от утре започва реалността.