Денят на свободията

Всички говорят, че утре трябва да честваме Деня на Освобождението на България. Малцина обаче казват защо.
Иначе Трети март би трябвало да е празник на празниците, официоз на официозите. Това е просто рожденият ден на България. И би следвало да се отбележи като личен празник на всеки българин.
Тоя празник обаче трудно върви. Все го свързваме с някакво отработване, с някаква руска армия, по която винаги има две мнения, с някакво турско робство, по което има повече от две мнения. Т.е. – празникът предизвиква винаги делнични размисли. А най-лошо е, че напоследък не предизвиква никакви. Празнува го единствено „Атака” по свой си начин. А най-голямата радост е, ако на празника пуснат турски сериал, обаче за зла участ точно тогава ги спират.
И за какво ни е празник на свободата, след като я превърнахме в свободия? А да се радваш на свободията значи да си фен на ЦСКА, изгонен от стадиона на Герена. От такава свобода – мерси.