Денят Х

Днес е големият ден на Перник. Нещо като втори празник на града. Манифестация на търговски нюх с примеси на селяндурщина. Една голяма търговска верига открива хипермаркет, който мнозина перничани очакват като партизаните 9-ти септември.
Нищо лошо! Дето се вика – кво му плащаш? Всъщност има какво да му се плаща. Във време, когато не остана почти нищо евтино поносимо, днешните изпълнения по откриването на обекта ще си бъдат революция на гладните. И ако някой заснеме митинга, картината сигурно ще напомня всенародните вълнения в Кайро на площад „Тархир”.
Отдавна е знайно, че всеки народ си заслужава както управляващите, така и магазините. И всеки народ моделира по свой образ и подобие и първото, и второто. Моделът на хиперите е ясен – всичко е хипер. От рекламата до емоционалните припадъци. Една луда страст, която след като отмине оставя след себе си само лудостта. Страстта остава за деня на откриването и често се примесва със самосъжалението, че си участвал в нагласен театър и на всичко отгоре си изпълнил второстепенна роля, при това безплатно.