Навремето викахме „Да живее международното положение!” на партийни форуми и други подобни весели мероприятия. Сега нещата сме ги докарали дотам да викаме „Да живее световната икономическа криза!”
От тая криза обикновеният човек би трябвало да извлече страхотна печалба. И без това живее ден за ден, а каква по-галеща ухото му новина от тая, че петролът на борсите яко поевтинява, акциите на монополите се сриват, а някои прескъпи до вчера храни и промишлени изделия започват да се търгуват почти без пари? С две думи – българинът ляга и става с новини за борсовите индекси и само дето не се кръсти и повтаря:”И у нас да стане така, и у нас да стане така!” Телевизиите обилно ни поливат с информация как големите световни финансови институции са на ръба на пропастта, а коскоджамити банкери си скубят косите, че са доживели най-черния ден в живота си.
Да, ама не! Световната криза хич и не иска да погледне към България, щото и тя знае – България е оазис на икономическата стабилност. И народът си остава само с виковете „Да живее международното положение!”