Да си дойдем на думата

Дипломацията е изкуство. Не само заради назначаването на кадрите в тая деликатна сфера на политиката, но и заради въртелите, които всяка държава е принудена на прави.
Случи се така, че целият арабски свят пламна и подпали чергата даже на нас, българите, които десетилетия поддържахме топли отношенията си с братята араби. Мазнехме се на техните лидери, продавахме им калашници, канехме ги да инвестират в слънчева България, говорехме за тях като за мъртъвците – или хубаво, или нищо. Даже по едно време на Кадафи реклама правехме.
Обаче загоря пожарът на бунта и изведнъж приятелските нам арабски вождове станаха сатрапи, диктатори, убийци. Палачинката се обърна и демократичният свят изпадна в небрано лозе. Трябваше да си признае, че буквално е демагогствал по отношение същността на арабските режими. Ние сме, както винаги, „барабар Петко с мъжете”. Панически пуснахме самолети по цялата арабска пустиня да прибират де що има българи. Ако можеше по същия начин да си върнем обратно и нелепите дипломатически брътвежи…