Чернилката остана

Черният дъжд ни се размина, но не и чернилката. Освен почернената автомагистрала „Люлин”, и друга черна прокоба легна над Родината. Случиха се няколко траура наведнъж. Всички новинарски емисии започват и свършват, сякаш телевизията е черно-бяла.
В гробно мълчание потънаха онези, които до вчера агитираха да се изгонят турските работници от магистралата. Явно на „Люлин” черна котка й е минала път още от деня на подписване на договора. Та започнаха да се правят паметници, преди да са тръгнали колите. Почернена е и авиацията. Исландският вулкан изригна в касата на конкуренцията и преобърна представите за бързо и модерно.
Даже шахматната корона, за която иначе се играе с черни и бели фигури, започва само с черни ходове.
Почернен е и животът на финансовите министри, които поради липса на въздушен превоз я карат на черен хайвер в Мадрид. Какво чудно тогава, че освен Полша, и половината останал свят го управляват мъже в черно.