Царю, честит рожден ден!

Рожденият ден на царя е светла дата в българската история. И преди, и сега. През 1937 година учениците бяха щастливи - двойкаджиите преминаха в по-горен клас, а половината станаха отличници. Днес двойкаджии също няма, за да не се закриват паралелки, а отличници са повече от половината, заради частните уроци. 16 юни тази година е поучителен и с друго - вече е забранено да се говори за испански паспорт на величеството, щото иначе законът те третира като колорадски бръмбър в картофи.
Коя друга дата, освен рожденият ден на царя, може да обедини нацията? 14 юни - годишнината от зверското убийство на Стамболийски не става. При ежедневните убийства в страната това не прави впечатление, освен на разединените земеделци. 2 юни също бе отбелязан избирателно - едни се поклониха на избитите партизани, други - на концлагеристите в Белене. Идва 22 юни и само единици от иначе интелигентната ни нация ще се сетят, че на този ден е написана песента “Вставай, страна огромная!”
Затова днес можем бодро да репортуваме като пълни отличници “Царю, честит ти рожден ден!”