Не е вярно, че с гората са свързани само партизаните и горските. Царят също е в играта на стражари и апаши. И ако някои не виждат гората от клечката в окото си, за управляващите е вярно друго – че не виждат царя заради горите му.
Затова царят ще съди републиката. И като нищо ще я отсъди, щото в България и дървото е човек, а гората – държава. При толкова пънове в политиката, и преди, и сега, все ще се намери някой за осъждане. А най-вероятно цялата гора ще мине под секирата на Европейския съд на ползу царю.
Така гората отново става прикритие за партизаните. Стражарите и апашите отново си играят на криеница, само че под европейско прикритие. А царят на горите ще трябва да доказва, че като е бил собственик на цялата държава, сега му се полага да е собственик дори само на горите си.
Така горският цар поставя началото на една дълга приспивна приказка. Както е известно, приказките са за деца и винаги са с щастлив финал. Остава само да се види кой ще спи на горска сянка и кой ще му плаща партизанлъка.