Болницата спаси живота на безпризорен млад мъж

Безпризорен млад мъж се радва на живота заради милосърдието на лекарите и ръководството на Многопрофилната болница за активно лечение “Рахила Ангелова”. 29-годишният Мирослав Иванов Димитров остана в стационара на здравното заведение месец и половина, докато инстанциите открият начин за настаняването му в социален дом. Пациентът е след прекаран инсулт и ако го изпишем, го обричаме на гибел, твърди директорът на здравното заведение д-р Асен Асенов. Очаква се днес болният да бъде настанен в социален дом във видинското село Брегово. Оттам поставили срок настаняването да стане най-късно до петък, в противен случй Мирослав губи мястото.
Към 15 часа на 11 октомври екип на Центъра за спешна медицинска помощ открил безжизнетото тяло на Мирослав в Перник. Медиците веднага го транспортирали в местната болница. Поставена е дигноза инсулт и безпризорният е приет в “Неврологично отделение”. Констатирани са контузионни огнища в лявата част на мозъка и оток на мозъка. Пациентът е неконтактен, но няма видими белези по главата. Не може да говори и да се движи. В отделението остава един месец, което е много повече от обичайното. ТЕЛК издава експертно решение освидетелстван е за една година инвалид с чужда помощ. След като медиците овладели острата фаза, от ръководството на болницата решили да преместят пациента в “Кожно отделение”, макар че той няма кожно заболяване. Ще го държим, докато не се реши проблема с настаняването му, категорични бяха от болницата. Правени са опити мъжът да бъде приет в дома в село Слишовци, но оттам отговорили, че нямат места. Какво значи - нямаме места. Аз като имам пациент, ще сложа допълнително легло, но ще го приема, чудеше се вчера директорът на МБАЛ “Рахила Ангелова” д-р Асен Асенов. Вчера следобед стана ясно, че усилията на служителките от Социални грижи са се увечнали с успех. Договорено е настаняването на Мирослав в дома в Брегово.
Въпреки приложеното лечение парезата се задълбочила. В момента Мирослав се движи по малко, но много трудно говори. Успява да изговори само едносрични думи - обикновено “да” или “не”. В “Кожно отделение” не е предвиден порцион за пациентите, но за Мирослав винаги има топла гозба от болничната кухня. Храна му купува и пациент от отделението, често го черпят и медиците. Преди няколко дни служителки от “Социални грижи” му донесли здрави дрехи. Никакви негови близки не са го търсили.
Самият той тръвди, че се чувства добре. Малко му е скучно, защото няма стотинки за телевизора, но усеща, че всички се грижат за него. Иска да бъде настанен в социален дом. Твърди, че е бил бит във фаталният следобед от друг безпризорен - негов познат. Не помни защо са се скарали и поради затруднения в говора не може да обясни къде точно е станал инцидентът. Няма представа дали някой ще потърси отговорност на побойника, засега не е нито разпитван, нито е подавал жалба в полицията. Надява се обаче справедливостта да възтържествува.
В миналото Мирослав е приемал наркотични вещества. Преустановил е употребата им от няколко години. На 4. 10. 2003 е бил заподозрян в извършването на кражба на търговска везна от търговски обект в Перник. Уликите водят към него, но така или иначе не е доказано по безспорен начин, че извършителят е той. Затова дознанието е прекратено.
Подобна дилема с бездомен перничанин за втори път решават в местната болница през последните две години. Предишния път милосърдието бе проявено към Румен, който постъпи в здравното зведение в критично състояние, след като бе нападнат от плъхове.