Темата за безплатните обеди, които уж вече ги нямаше, се възроди тия дни под формата на пътуване без пари. Става дума за идеята на Социалното министерство работодателите да получават пари от държавата и да финансират транспорта на своите работници от съседните градове.
Това ако не е писано за Перник, бас ловим. Както добре се знае, почти половината работоспособни перничани всеки ден бият пътя до София и плащат добри пари на превозвачите. Друг е въпросът какво ще кажат работодателите. За тях няма никаква далавера, щото каквото им даде държавата – не могат да го пипнат. Впрочем ние си мислим, че не могат – на днешно време дори мъртъвците пътуват.
Лошо се пише и на кондукторите. Няма как да взимат пари без билет. А най-лошото е за ония, които возят на цената на билета. Те посмъртно не могат да се регистрират и да докопат държавните пари. Така перничани изневиделица станаха богопомазани, освен ако Бог не е повече столичанин, отколкото провинциалист.