Базовите станции на мобилните оператори не са опасни за хората

Законът в България е по-строг от този в други страни
Базовите станции на мобилните оператори, разположени в градовете по покривите на сградите, не крият риск за здравето на хората, които живеят в тези сгради. Няма данни този вид излъчвания да предизвикват рак. Това стана ясно на провелия се в началото на седмицата в Поморие информационен семинар на тема “Мобилни комуникации и околна среда”. На семинара присъстваха доц. Емил Алтимирски, преподавател в Техническия университет в София, Цветелина Шаламанова и Виктория Зарябова, специалисти от лаборатория “Физични фактори” НЦООЗ, МЗ, представители на трите мобилни оператора в България, инженери и журналисти от цялата страна. Специалистите разясниха какво представляват базовите станции, как влияят върху околната среда и какви са законовите разпоредби, свързани с техния монтаж и контрол.
Електромагнитните лъчения, които излъчват предавателите, принадлежат към нейонизиращото излъчване, което означава, че те не могат да разрушават химични връзки и не са радиоактивни. Нейонизиращо излъчване имат и много от уредите, които се ползват в ежедневието като телевизори, сешоари, компютърни монитори, безжични телефони, миялни машини и др. Базовата станция представлявя приемопредавател, действащ чрез радиовълни. Тя свързва мобилния апарат с клетъчната мрежа, т.е. зоната на покритие на мобилния оператор. Всяка базова станция има покритие в определена област. Пребиваващите в сградата, на чийто покрив се намира базовата станция, се намират в безопасност по отношение на облъчването с електромагнитно поле от антените, монтирани на същия блок, защото електромагнитното поле се разпространява в хоризонтална равнина, успоредна на земната повърхност. То обаче не се разпространява надолу към сградата, на която са монтирани антените. Дори и по посока на максималното си излъчване електромагнитното поле намалява много бързо с отдалечаването от източника. За всеки 10 метра отстояние от базовата станция, то намалява 100 пъти. Сигналът затихва бързо и преминавайки през бетонни плочи, дървета, сгради и др. препятствия. Основните притеснения на хората, които живеят в близост до базови станции, е страха от възникване на ракови заболявания. През последните 15 години са публикувани много проучвания, изследващи връзката между излъчватели на електромагнитни полета и ракови заболявания. Те обаче не засягат базовите станции, поради трудността при разграничаването на възможните здравни ефекти, причинени от нискоинтензивното излъчване на базовите станции, и другите по-високо интензивни излъчвания в околната среда, като тези от радио и телевизионни станции.
Антените на базовете станции са необходими навсякъде, където са абонатите. Затова в градовете се инсталират нсковолтови базови станции. Така всяка базова станция покрива малък район, наречен клетка. Когато броят на мобилните телефони в рамките на една клетка се увеличи, за да има достатъчно покритие, клетката трябва да се раздели на по-малки. Затова се инсталират повече базови станции с по-малка мощност с цел да се покрият по-малки райони. Наличието на повече базови станции води до ползването на по-малка мощност на излъчване, до по-добра ефективност на мрежата, а мобилните телефони работят с по-малко енергия.

В България поставянето на всяка базова станция се предшества от издаването на специално разрешително от Министерството на здравеопазването, което дава разрешението на базата на проведено проучване на станцията и анализи на лаборатория “Физични фактори” към Националния център за опазване на общественото здраве. Целта на проучването е да се установи дали въпросната базова станция е конструирана според всички технологични стандарти и изисквания за опазване на човешкото здраве. Ако след експертната оценка средата се промени, т.е. ако например бъде построена нова сграда, специалистите са длъжни отново да направят проучване на новосъздадените условия.
Документът, който регламентира безопасността при мобилните връзки в България, и към който мобилните оператори стриктно се придържат, е НАРЕДБА №9/1991 на Министерството на здравеопазването. Той определя допустимите нива на електромагнитните полета в населени територии и хигиенно защитните зони около излъчващи обекти. Тези гранични стойности са абсолютно задължителни и се проверяват от Националния център по опазване на общественото здраве. Контролът за спазване на наредбата се извършва както в етапа на проектиране и разрешаване на строителството на базовите станции, така и при въвеждането им в експлоатация. Изискванията в НАРЕДБА №9 са значително по-строги в сравнение с обявените от Международната комисия за защита от нейонизиращи лъчения, както и в сравнение с останалите страни – членки на ЕС. Максимално допустимата плътност на мощност в България е 0.1W/m2, или 10 микровата. За сравнение в Европейския съюз границите се движат от 100 до 450 микровата.
Базовите станции не могат да бъдат монтирани извън населените места, защото това ще влоши качеството на сигнала, ще доведе до увеличаването на мощността на излъчване, ще намали живота на батерията на телефона и ще създаде невъзможност за провеждане на разговор. Монтирането на по-голям брой базови станции в населеното място води до използването на по-малка мощност на излъчване, както и до по-добра ефективност на мрежата.