Не само победите, но и пораженията на националния отбор по футбол обединяват нацията. Ако до оня ден имаше две мнения по въпроса – вече е само едно. Просто футболът на национално ниво, а и на клубно, трябва да го отпишем от поводите за гордост. По-добре с една гордост по-малко, отколкото с колосален резил на гърба.
Повече отвсякога днес е актуален запалянковският рев: „Айде, наште!” В смисъл да си останат само наште, а ако няма такива – да се измитат. Щото вече пълним статистиката на ФИФА и УЕФА и от толкова кръводаряване – съвсем останахме без кръвчица.
Хубавото на мачове като тоя с Черна гора е, че освобождават напрежението. Илюзиите изчезват и ти става някак си по-леко. Нервната система се успокоява, а стадионът става място за тишина и спокойствие.
Феноменът футбол изпълни своята роля – обедини нацията като никой друг. А обединена нация е способна на чудеса. Ама друг път!