До оня ден кандидатпрезидентските кандидатури уж щяха да бъдат обявени най-късно до края на май. В това се кълняха всички партии и даже правителството. След кратко ослушване обещанието излезе чисто менте. Като стоките на крупните европейски фирми, предназначени за българския пазар.
Ново пет. Що им трябваше на колегите журналисти да питат Бойко Борисов кога ГЕРБ ще си издигне кандидатурата? Та да обърка не само своите предишни обещания, но даже и другите партии. Щастливото число щяло да е някъде през август, между 1-ви и 31-ви. И кандидатът щял да е мъж или жена. След тази перфектна информация човек да се скъса от яд, че август ще закъснее толкова. Даже да му се отще отпуската…
Демокрацията ни научи, че през август нищо не се работи. Тогава всичко живо ходи на море и България е заспала в жегите. От какъв зор ГЕРБ ще работи точно през август? Или докато другите почиват – те да ги изненадат в гръб.
Премиерът просто измени митологията. Досега знаехме, че септември ще бъде май, сега заради ГЕРБ изтегляме светлото бъдеще един месец по-рано.