ТРЪНСКАТА ЕКОПЪТЕКА ЩЕ ИЗЛЕЗЕ ДАЛЕЧ ПО-ПРОХОДИМА

ТРЪНСКАТА ЕКОПЪТЕКА ЩЕ ИЗЛЕЗЕ ДАЛЕЧ ПО-ПРОХОДИМА, отколкото царския път до село Банкя. Едно историческо свлачище за пореден път остави селото на сухо, пардон, на мокро. Щото Трънска Банкя е национално известна с две неща – с минералната си вода и със свлачището си. Лошото е, че едното е невъзможно без другото. Злите езици твърдят, че именно несигурният път спря миналата година концесията на доходоносната течност. Така жителите на това китно селище са обречени да си пият водата сами. Даже контрабанда не могат да я продават, щото няма как да изкарат повече от един багажник шишета. Тежките камиони са като вързани през опасния участък и всяко минаване е петдесет на петдесет риск за живота на шофьора. Оттук нататък приказките за развитие на туризма трябва временно да бъдат замразени, както други проекти по време на кризата. И да бъдат размразени единствено работите по укрепване на свлачището, щото Трънска Банкя може да стане уникална и с това, че е на остров сред сушата. Вярно, пари предизборно ще се намерят, но дали не са изпуснати важни срокове, нещата да не са фатално закъснели?

ПРАВОСЪДИЕТО НЕЩО ВЗЕ ДА ДРАЗНИ НАРОДА. Не че някой има против специфичната работа на съдиите, ама присъди като тая, която наскоро беше произнесена по повод смъртен случай, направо изумява. За какво става въпрос – преди половин година пиян шофьор, дрогиран, гази дете в село Кладница, бяга, зарязва колата и се крие. Дотук са четири престъпления, ако не бъркаме нещо. Да, ама го хващат. И го наказват строго, но справедливо – с условна присъда. Ако беше сгазил двама души, сигурно щяха да му дадат две условни присъди. Който разбере логиката на пернишкия съд, спокойно може да бъде награден с орден за специални заслуги към тълкуване на правото. А за опечалените – това е като второ наказание.