СЪЧЕТАНИЕТО НА СЛАМА И МРАМОР Е УНИКАЛНО ПЕРНИШКО ТВОРЕНИЕ, достойно да влезе в националния фолклор. Насред площада са набутани няколко грамади бали, който имитират кой знае какво? Най-вероятно автентична селска кошара, обаче и тоя, който го е измислил, най-вероятно не е сигурен в това. Не само, че кошара не се прави с бали и върху мраморни плочи, но и защото това творение е подигравка с кошарите. Каква традиция видяха в тоя кич – един Господ знае. Остава на фестивала да докарат и овцете, за да стане циркът пълен. Майтапът си е майтап, обаче сламата свърши добра работа в студовете. Не случайно и Христос се е родил в сламени ясли. Забелязахме, че сламата прави хубав завет на тиферича и любителите на чашката предпочитаха да се завъртат около балите, докато ги сгрее огнената течност. Така че балите ще си отидат след няколко дни, но ще остане споменът за едно съвременно площадно село, в което има почти всичко от едновремешния бит с изключение на традицията.
ОКОЛО РАДОМИРСКАТА БОЛНИЦА НОВИНИТЕ СА КАТО ОКОЛО АФГАНИСТАН. Всеки ден по нещо и все лошо. След всемирната радост, че почти ликвидираното здравно заведение се е побратимило с Токуда, отново дойде вестта, че министерството му е написало никролога. И не само че го е написало, но даже го прочете по телевизията за сведение на опечалените. Тук обаче трябва да се изяснат някои подробности. Щом като Радомир и Токуда са в комбина, да не стане така, че радомирската болница да завлече в гроба и Токуда. Бацилът на ликвидацията е нелечим. Не прибързаха ли шефовете на супермодерната япоска болница да получат целувката на Юда? И да се изтъпанчи утре здравният министър и да изгори покрай сухото и суровото. Горката Токуда. Жива да я оплачеш. Обаче сама си е виновна, като не си е подбирала правилно приятелите.