Пътека на несбъднатата гражданска съвест

ПЪТЕКАТА ОТ РОЗИ В ПЕРНИК ТАКА СИ И ОСТАНА пътека на несбъднатата гражданска съвест. Дълго рекламираната, но едва ли преекспонирана гражданска инициатива за борба срещу агресията по пътищата, се оказа мъртвородена в нашия град. Както вече отразихме събитието, оня ден цифром и словом само 3 /три/ деца, по-скоро младежи, се отзоваха доброволно да разпръснат няколко рози по пешеходната пътека в идеалния център на Перник. От гражданското общество ни дума, ни вопъл , ни стон. Ако тая акция беше седмица преди изборите да речем, бас ловим, че поне десетина партийни лидери и кандидат-кметовете им щяха да постигнат консенсус и да се строят за снимка не само пред тая, а и пред още доста други пешеходни пътеки. И тук му е грешката на гражданското общество, че не си подбира правилно времето за акциите. Насред лято съзнанието в Перник е заспало и смъртта на няколко деца на пътя не е първа грижа. По-важна е биричката на сянка. За разлика от Перник обаче, в други краища на България обществото не бе чак толкова заспало и цветята на пешеходните пътеки бяха повече и като количество, и като качество. Безспорно е, че чуждата мъка не ни вълнува до момента, в който стане наша. Дотогава споменът за четирите рози ще остане като една малка камбана, която да буди съвестта на заспалите ни съграждани. Ако има какво да събуди, разбира се.