Има ли класация - няма как да не сме там. И то не само да сме, ами винаги в челото. При последната даже сме първи. Това е отчайващо за конкуренцията, която трябва да направи чудеса от храброст, за да ни стигне. Което ще стане най- добре, ако почне да строи пътища. Щото последното обяснение за мръсния въздух, който сме дишали, е именно по тоя параграф - от прашните пътища. Така индиректно ни признават, че поне имаме пътища, нещо, в което мнозина перничани не са съвсем убедени. Понеже това, по което трошат колите и краката си, може да се нарече пътища само при доста развито въображение. Прахта също е въображаема, но си я дишаме. Така се получава парадоксът - има пътища, има проблем. Това трудно се връзва с някои предизборни обещания за строеж на нови пътни съоръжения, което неминуемо ще засегне околната среда. Ефектът ще бъде като със зелената енергия- всички се нахвърлиха на нея като алтернативен източник, а после народът се нахвърли върху властта, търсейки алтернатива. Така че пътищата са ни виновни за мръсния въздух. А днешните и бъдещите управляващи да мислят за алтернативи. Щото в класациите по замърсяване явно сме без алтернатива за челните места.
ЕДНА ТРАГЕДИЯ НА ПЪТЯ И ДНЕВНИЯТ РЕД НА ПЕРНИК ОТНОВО Е ПО-СКОРО НА КЪРВАВА, отколкото на предизборна вълна. Убитото при бензиностанция "Шел" момиче хвърли в поредния потрес града. В Перник започна поредна серия улични протести, този път колоездачни. Протести е имало и преди, а кръвта продължава да маркира опасните участъци като този, взел поредната си жертва. Не по-малко потресаващо е и друго - името на убиеца, а това е точната дума за извършителя на престъплението, продължава да е някаква безумна полицейска тайна според разпоредбите на главния прокурор. Идиотски абсурд - невинен до доказване на противното. Или поне така беше до вчера. Прокурорското съсловие напоследък изпадна в доста неудобно положение, особено откъм морал, затова гласността е просто оздравителна. Изисква го паметта на жертвата.