ОРКЕСТЪР „ЕРГЕНСКА МЪКА” ВЕСЕЛИ НАРОДА НАВРЪХ ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ В КОВАЧЕВЦИ. „Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже”, бе казал класикът Йовков по друг повод. Но да беше жив, и сега щеше да го каже. Щото мъката по Девети септември не зараства. Като отворена рана е. А и тоя оркестър с име направо разчувства сантименталните души по две линии. От една страна напомня за буйната младост, когато деветосептемврийските скари оставяха неизлечими спомени чак до следващия Девети. А от друга страна жалбата по ергенския живот си е повече от основателна на тия кошмарни години. Та какво му трябва на човек – ергенски живот и деветосептемврийска манифестация. Това светло минало в Ковачевци се рециклира всяка година по това време с тая подробност, че мъката става все по-голяма, а ергените все по-стари. Някои са стари почти колкото празника. Което направо ги прави активни борци срещу демокрацията.
КАРЕТО АЙДУЦИ, ДЕТО СИ ИГРАЕ НА КРИЕНИЦА С ПОЛИЦИЯТА, продължава да се натрапва на общественото мнение. Тъкмо да ги забравим, и вземат, че пак ги хванат, подържат ги традиционните 24 часа в ареста, и ги пуснат до следващия път. Вече не броим колко пъти им се е случвало това, щото цифрата не е окончателна и сме повече от убедени, че ще им се случва и в бъдеще. Тия юнаци сякаш са на норма и ако дните на крадливите им подвизи се броят за трудов стаж, ще се пенсионират твърде рано. За да не се случи това, ще трябва да им отнемат трудовите права, но явно това ще стане в някой друг живот, щото в сегашния пред тях се е разкрило необятно поле за безчетни зулуми. Въпрос – още колко пъти трябва да ги ловят на местопрестъплението, за да си получат някаква ефективна присъда и да се пенсионират без право на работа? Лошото е, че вдигат възрастта за пенсия, а прокуратурата явно предпочита да се занимава с такива като тях вместо с по-едрите риби, за които пенсията не е проблем.