НОСТАЛГИЯ ПО ТАТО ОБХВАНА ОНЯ ДЕН ПЕРНИЧАНИ

НОСТАЛГИЯ ПО ТАТО ОБХВАНА ОНЯ ДЕН ПЕРНИЧАНИ, когато в града президентът доведе Дипломатическия корпус. Паметливите си спомниха, че едно време, заради отбраните гости, градовете домакини се превръщаха в райска градина. Примерите с Благоевград и Смолян са достатъчни, за да предизвикат мъка по годините на перестройката. Ако Живков се беше сетил някъде през 80-те, че и Перник е град, достоен да го видят посланици, от сегашното посещение може би нямаше да има нужда. А по време на демокрация, комбинирана с икономическа криза, да водиш корпуса в Перник си е чист идеализъм. Освен едно мачле, и то приятелско, и една крепост, градена преди десет века – какво друго да им покажеш? Така Перник се вписа в градовете, които не изкяриха нищо от воаяжа на техни превъзходителства. А можеше, по-иначе можеше…

КАРЪШКА СЪДБА ПРЕСЛЕДВА ОНЯ ПЕРНИЧАНИН, който си купил джип от Сливен, обаче от полицията му го прибрали, щото бил краден и с пренабити номера. На тоя да му нямаш късмета. А и къде бяха тия от Интерпол, та цели четиринайсет години не намериха откраднатото возило, та трябваше да дойде в Перник, за да го конфискуват? Явно полицията действа на принципа, че каквото се открадне, все някога в Перник ще се намери.