КАТО НЯМА ИСТИНСКИ БИЗНЕС и НАЧАЛОТО НА ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ

КАТО НЯМА ИСТИНСКИ БИЗНЕС, ЛИХВАРСТВОТО СИ Е ЖИВА АЛТЕРНАТИВА за икономически напредък. На лихваря, не на кредитоискателя. Така двама братя от Перник намерили златната ябълка и сега полицията се чуди как да им я раздели. В смисъл как да им раздели присъдата, че това е сложна работа и доказателствата за наличие на златна ябълка се губят някъде в гъстите клони на дървото, наречено доказателствен материал. Възниква въпросът кой е по-виновен – тоя, който дава пари с лихва, или тоя, който иска пари, знаейки, че утре ще му съдерат кожата. Лихварството е като рушвета – и двете страни са еднакво под чертата на закона и трябва солидарно да понесат наказанието. При това положение кой е луд да си признава, че ония са го съблекли, щом веднъж се е излъгал да си поиска? А и никой не казва за какви лихви става дума. Ако не са големи, значи по тая линия могат да бъдат опандизени директорите на почти всички банки в България, щото и техните лихви по кредитите не са цвете за мирисане.

НАЧАЛОТО НА ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ СЪВПАДНА С ТОЛКОВА МНОГО ПРАЗНИЦИ, че се изгуби ефектът от предизборния делник. В това отношение медиите вече започват да приличат на афиша за Ноемврийските музикални дни – всеки ден по нещо, а в някои дни - по три наведнъж. Прави са някои съвестни граждани да призовават партиите за консенсус в това направление. Демек, да се съберат на едно място партийните щабове, да си синхронизират програмите и да обнародват един дълъг списък с предизборни мероприятия, при който да няма засичане по часове. Така най-съвестните граждани ще могат правилно да си разчетат времето и да ходят от събрание на събрание, за да са в час. Та нали целта на изборите е точно тая – всеки да направи правилният вот, съобразно това, което се предлага на пазара.