Хубаво е да идват посланици по нашите краища

ХУБАВО Е ДА ИДВАТ ПОСЛАНИЦИ ПО НАШИТЕ КРАИЩА, АКО НЕ ЗА ДРУГО, поне да не губят дипломатическа форма. Така де, казал е народът „Залудо оди, задудо не седи”. Та все може нещо и да се случи – я инвенстицийка в ново производство, я сделчица по време на криза, я бартерче, я културен обмен, я просто обмяна на опит. Вчерашната визита на естонския посланик, макар и проучвателна, е все пак знаменателна. Демек, не сме забравени от света и още има хляб в нас. Важното е да си живуваме с ортаците от Европейския съюз, щото може да си потрябваме. Кризата все някога ще свърши и ще си припомним някои стари обещания, които може и да ни огреят.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪРКАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО, КОЯТО ОНЯ ДЕН посети града ни, сякаш беше заместнкик-министърка на външните работи. Такава дипломация обади, че чак да се не надяваш. Нашите я бяха прикарали за пари и за твърдо обещание да прехвърли образователната ни система от първа във втора група, обаче срещата премина по протокол като във Ватикана. За пари – ни дума, ни вопъл, ни стон. А обещанието беше в бъдеще неопределено време – евентуално догодина, може би или ако позволят условията. Хубавото е поне, че такива срещи са без пари! Щото знаем една друга мъдрост „Човекът взе парите и каза „Ще видим!”. Зам.-министърката каза само „Ще видим”. Което си е чиста икономия на средства, които могат да бъдат вложени в оптимизиране на училищната мрежа. И в бъдеще да каним само по-перспективни зам.-министри, които поне да обещават.

. Като как се е задало снеговито и дъждовно време берекетлията година може и да им се размине. Небесният им покровител комай обърка ваксата, като ги дари повече с празни пожелания, отколкото с реално подпомагане от еврофондовете.