ЕДНА ОТ ПОЛЗИТЕ НА ОБЩИНСКАТА СЕСИЯ ВЧЕРА БЕШЕ, че един съветник погледна стратегически на световната икономическа криза и посочи кога ще свърши. Тоя наш избраник плаче Бойко Борисов да го вземе в екипа си като вицепремиер по завършека на кризата. Няма смисъл Илиян Михов да бие път от Сингапур. Ей го къде е Перник – на една електричка разстояние. Рече и отсече – кризата свършва в края на годината. И после може да му отпуснем края като приемем програмата на кметицата за управление на общинската собственост. А дотогава – мораториум като върху стратегическите ракети на Русия и САЩ. Ето така пернишкият минипарламент естествено се вписва в глобалната политика, свързана с кризи, мораториуми и глобално затопляне. Чак жега да му стане на човек, като слуша такива конкретни предложения, свързани с дневния ред на перничани – оцеляването до края на годината. Или поне до мораториума. И ако случайно ви е направило впечатление, че не споменаваме името на съветника, правим го умишлено - Бойко Борисов вече е попълнил екипа си и е обявил мораториум върху вариант „С”.
СЕРИОЗНА ТВОРЧЕСКА ДИСКУСИЯ ПРЕДШЕСТВАШЕ СУРВАКАРСКИЯ ФЕСТИВАЛ. И не става дума за ролята на маската в миналото и днес или за традициите, а за един доста по-битов въпрос – опасни ли са журналистите за реда по време на фестивала? На тоя въпрос даже баш шефът на полицията не се осмели да отговори поради сложността на материята. Че някои журналисти са нагли – нагли са. Да не говорим какво стълпотворение на пишещи и снимащи люде ще се яви в Перник в събота и неделя. Обаче историята не помни журналист да е бил полицай, както и обратното. Не че не е възможно, в Перник по принцип всичко е възможно. Въпросът е дали това не е грозно предсказание, че сурвакането ще върви по нечия глава досущ в духа на сурвакарските традиции.