апропо

ОТ ВЧЕРА ЕДНА ЖАЛЕЙКА ВЕСЕЛИ ПЕРНИЧАНИ. НЕИЗВЕСТНИ ТВОРЦИ разлепиха по всички входни врати из центъра на града скръбна вест за кончината на известен енергиен бос, доскорошен благодетел на „Миньор”, а вече пръв душманин на феновете. Макар и потънала в анонимност, жалейката сама подсказва кой държи авторските й права. Написана във фолклорните традиции на зрителските песнопения, тя блести с „изящно” слово, с тотално непознаване на правописа и оригинална гавра с името на величието. Ако светът от вчера се радва на раждането на британския престолонаследник, то перничани могат да се радват на въобръжаемата смърт на друг престолонаследник. Лошото е, че няма адекватност между творческите изобретения на писачите и футболните умения на играчите. Към това трябва да добавим и паричната мизерия на пишман чорбаджиите. Така съчетанието на трагична футболна немощ и заядлива отмъстителност роди поредният уникален бисер, който се явява като оазис във футболната ни пустиня. Да превърнеш тъгата в смях е присъщо само на големите. А фактът, че миньорци са големи по дух, вече го виждаме по входовете. Към това можем само да добавим – жална ни майка, ако това са творческите способности на новото поколение...
С ЦВЕТАНОВ Е СВЪРШЕНО. ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ ОЩЕ НЕ Е СИГУРНО, АМА ЗА ПОЛИЦЕЙСКИ – 100 ПРОЦЕНТА. Вътрешният министър вече обяви, че няма да кръщава полицейските акции и разработки с красиви женски имена или епитети от богатия синонимен речник на българския език. Т.е. и за мутрите настъпва друга епоха. И те ще разберат, че властта се е сменила. Ако доскоро Цветанов ги разкрасяваше с цветни изрази, Цветлин Йовчев сега ще ги набута в мъглата на законовите параграфи. И никаква литература! От което ще пострада журналистическият занаят, който ще изпадне в сивата скука на делничното преследване между стражари и апаши.