апропо

ВСЯКА МАГИСТРАЛА Е ЧЕРНА, ОБАЧЕ ЛЮЛИН СИ ЗАСЛУЖИ ДВА ПЪТИ черното име, и то още преди да е построена. Поредният сакатлък с нещастен край се случи вчера. А преди няма и два месеца се набелязаха крути мерки за желязна дисциплина и спазване нормите за безопасност на труда. Няма норми, няма безопасност. Даже живот няма, след като няма и пари. Хиляди инспекции си бяха за отбиване на номера. И друг път е ставало дума, че Люлин още незавършена, взе повече жертви, отколкото действащи магистрали при катастрофи. Пак ще гледаме изтъркания сериал на опечалените ръководители. Ще се изпонапишат няколко страници вестникарски подробности, ще се изпонаправят десетина репортажи като пускови срокове. И всичко ще потъне като пясък в бетона до следващия инцидент с фатален край, пепел ни на езика.
ЕДНО ЧУДО КАТАСТРОФИ ОТЧЕТЕ ПОЛИЦИЯТА СЛЕД УИКЕНДА. Разпределени равномерно по всички краища на пернишка област, тия катастрофи сякаш станаха задължителни. Не се научи тоя народ да кара коли... Всъщност, той на много неща не се е научил, въпреки, че непрекъснато се опитва да ги прави. Особено фрапантна бе катастрофата в Брезник. Километрични задръствания белязаха втората половина на неделния ден, та прибирането на перничани и софиянци от селата си беше живо изтезание. Което не може да се сравни с изтезанието на пострадалите. Въобще, почивните дни са потенциални траурни жалейки. Народът сякаш почива, за да залага живота си по пътища и язовири.
ВЧЕРА МИНЬОР ОТКРИ СЕЗОНА НА ТРЕНИРОВКИТЕ В ПЕРНИК. Жълтият автобус на футболистите обираше погледите на минувачите пред Минна дирекция, сякаш е дошъл световният шампион. Впрочем, по-добре да не идва. Като гледаме как жабарите се мъчат в Южна Африка, та си мислим, че горе-долу същата игра могат да покажат и жълто-черните. Сигурно затова бяха и завистливите погледи към жълтия автобус...