Апропо

ВЧЕРА СУТРИНТА БАЯ НАРОД БЕШЕ ВЪРЗАЛ КЪНКИТЕ, А ПОГЛЕДНАТО безпристрастно целият град се бе превърнал в една огромна пързалка, каквато иначе имат модерните европейски градове. Заледяването беше класическо като в доброто старо време. Хората се придвижваха или със скоростта на костенурка, или с разперени ръце за баланс, или хванати под ръка като влюбени двойки. Колите също участваха във всеобщото пързаляне, правейки се на шейни. Този масов спорт не даде много работа на травматологията, щото нашенци знаят, че е по-евтино да се пързаляш бавно, отколкото да се лекуваш бързо. Чудно защо по тротоарите хвърлят сол на пресен сняг, та да се разлигави още повече, а на здрав лед не хвърлят нищо, сякаш го пазят екологично чист като в Антрактида.
НЕ НИ Е РАБОТА ДА СЕ ЗАЯЖДАМЕ, ОБАЧЕ НЯМА КАК ДА НЕ ОБЪРНЕМ едно ухо към общественото мнение, според което част от групите на сурвакарския фестивал са си служили с откровени шашми. За какво иде реч? Едни и същи сурвакари, даже цели групи, са се явили в различни дефилета, за да се отчете масовост. Така са си помогнали по комшийска линия – ти даваш на мен двайсет мечкари да пазят хорото, аз ти давам половин сватба плюс четири циганета да ти правят веселото. Това трудно ще се докаже, щото под маските и гримовете всички са анонимни, а и още не се е родил тоя, дето ще запомни шест хиляди души, сред които няма и двама еднакви. На езика на спорта това се нарича допинг и се санкционира понякога с лишаване от състезателни права до живот. Пернишкият фестивал също се бори за олимпийските принципи и ако не се пресече навреме сурвакарският гастрол от група в група, ще се пресече традицията на честната борба. Иначе десетина групи спокойно могат да минат по десетина пъти, за да правят алармата – за какво трябва да бият път стотина. Ако е за измамата – мерси!