апропо

КОННОТО ВЕЧЕ НЯМА ДА Е КОННО, НЕ САМО ПОРАДИ ЛИПСАТА НА КОНЕ, но поради други технологични причини. Става дума за известното на цял Перник конно игрище, където навремето са се провеждали редовно конни надбягвания, та оттам носи името си. Даже и когато се попривършиха конете, името си остана. Обаче трябва да се сложи край на това. Игрището стана вече модерно, с нова тревна настилка, с инфраструктура ако не за Европейско, то поне за Балканско първенство. Луди пари се хвърлят за ремонт, обаче ще бъде нелепо името да си остане. Та кой ще ти пусне коне върху скъпите чимове? Кой ще ти пусне да връзват четириногите за колоната на съблекалнята? След конете и конното отиде в историята и може би е време да му сложат име „Футболното”, стига там да се играе качествен футбол, а не като тоя на Световното.
ОТ ТАЯ ГОДИНА НА ЗАВЪРШВАЩИТЕ УЧЕНИЦИ ДАВАТ ХАРАКТЕРИСТИКИ за поведението, които повече приличат на шифрован доклад на разузнавателна служба, отколкото на обективна информация за поведението на детето. На всичко отгоре и родителите трябва да се разписват, че са запознати какви ги е вършил техният хубостник в училище. Така краят на учебната година се превърна в нещо като огромна родителско-ученическа среща. На която класните разясняват какво значи чавката в квадрачето срещу еди-кой си въпрос. Получава се впечатлението, че педагогическите съветници сякаш са решавали судоку, с любезното съдействие на класните ръководители. Има и случаи, когато родителите не могат да познаят собствените си деца, след като разчетат тяхната ученическа характеристика. Даже може да излезе, че някои малчугани страдат от раздвоение на личността. Техните ги знаят, че са луди за връзване, а от педагогическите квадрачета излиза, че са дисциплинирани като самураи без мечове.