апропо

И ГРОБИЩАТА СТАНАХА ДОХОДОНОСНО МЯСТО ЗА НЯКОИ. В Кладница ценители на медните артикули оскверниха гробищния парк, като по най-безбожния начин изкъртиха и отвлякоха бронзов постамент. Ако има Господ – той си знае работата. Обаче и органите, дето са ги хванали, трябва да действат като Господ. Щото стойността на метала може да е стотина – двеста лева, но моралната цена е стократно повече. Наред с другите поправки в наказателните кодекси и такава плаче за въвеждане – за богохулство – тежки процедури. Целият Божи гняв трябва да се стовари върху тия хубавци, дето се погавриха с мъката на хората.
ЖЕЛЯЗОТО НЕ СЛИЗА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД НА ОБЩЕСТВОТО. Ще излезе, че е вярна оная позната социалистическа максима, че пернишкият край е завод за заводи. Нито един завод вече не работи като хората, обаче някои продължават да се снабдяват с желязо, сякаш че работят в завод от онова време. От заводските останки продължават да се крадат всякакви дребни отломки, а и по-едри такива. Ако един певец пееше, че шоуто никога не свършва, то за Пернишко е валидно и друго – краденето никога не свършва. Така е, като построихме навремето три Българии. Сега се краде тая, заровена под земята.
„СЕКС, СЕКС, ОЛЕЛЕ, МАЙКО” В МОМЕНТА СЕ ВЪРТИ КАТО ХИТ ИЗ ПЕРНИШКИТЕ УЧИЛИЩА. Всичко живо си е записало на джиесемите актуалната мелодия и я прослушва по стотина пъти на ден, като даже припява. Така се вдига музикалното равнище на подрастващото поколение и е твърде чудно как няма сериозен наплив към паралелките „музикално образование”. Преди да дойде сезонът на дините, в школата настъпи сезонът на секса. И на олелията по майките, но за това, последното, думата имат педагозите.