апропо

ДЕНЯТ НА ЕВРОПА В ПЕРНИК МИНА ПАК ПО БЪЛГАРСКИ. Колкото и да е кофти да се каже, обаче обединените европейци могат да жалят за нашето разединено празникче. За какво иде реч – официалните чествания минаха на куц крак, демек на един. Общинската администрация се беше постарала да има за всекиго по нещо. И се беше наредила културно на мероприятието. Държавната администрация обаче явно беше решила в тоя светъл майски ден да играе ролята на опозиция. Нито един неин човек не се яви от кумова срама да каже едно „Здравейте бе, европейци!” Може би прекалено рано са се вслушали в съвета на своя вожд и учител, че ако се внесе вот на недоверие в Народното събрание, ще ги изкара от парламента. Или се уплашиха, че могат да ги отлюспят, ако ги хванат да дишат един въздух с червеноармейците. Нито площадът пред Двореца бе Народно събрание, нито Денят на Европа бе вот на недоверие. Защо обаче бе тая недоверчивост към европейския празник – казва ли ти някой? И смееш ли да питаш?
ПРИ ТОЛКОВА МНОГО БОГОСЛОВСКИ ПРЕДАВАНИЯ ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА – НАРОДЪТ ЗАОБИЧА ЦЪРКВАТА. Дотолкова я заобича, че не може без нея и в делник, и в празник. Особено в празник. Християнските добродетели обхващат като зараза все по-широки слоеве на населението. Четирите почивни дни бяха жива сгода за някои любители на църковните ценности да се отдадат на хобито си. Няколко черкви бяха плячкосани. И не да речеш дървении, железории и други дреболии, а икони и камбани – символът на символите. Сигурно въпросните юнаци ще правят частни параклиси за изкупуване на греховете, та наблегнаха на качеството. Може и ктитори да се впишат, след като напишат показанията, където трябва. Ама и правителството е виновно – за четири почивни дни кражбите са двойно повече, отколкото за два.