апропо

ПРЕДИ НЯКОЛКО МЕСЕЦА, КОГАТО ОБЕЩАВАШЕ КАТО НА ЦИГАНСКА СВАТБА, че пари за ремонт на пернишкия театър има бол, премиерът Бойко Борисов явно е бил в добро разположение на духа. Интересно защо не запази тази своя душевна свежест и на цветния 2-ри май, когато се яви като същински Месия в Гигинския манастир? Там пернишката кметица се опита скромно да му припомни обещанието за театъра, обаче в добре познатия стил „човекът взе парите и каза ще видим” всенародният любимец като същински манастирски послушник още по-скромно каза, че на тоя етап пари няма. Дойдохме си на думата. Значи за манастира може половин милион, а за театъра не може? Па може и прав да си е Бойко Борисов. За какво му е театър? Той театъра си го направи на манастира. Вчера си го направи и на магистрала „Тракия” , а утре ще си го направи в Министерския съвет, като обяви антикризисните мерки. Излезе върл почитател на гениалния Шекспир, чиято реплика, че светът е сцена и всички сме актьори, е възприета като държавна политика. Явно театърът ще се играе по добре познатия сценарий на многоактните постановки. Демек, всеки управник прави актове с театъра, каквото и да значи това. И колкото и да му струва тоя театър.
ТИЙНЕЙДЖЪРИТЕ ЯВНО НАДЦЕНЯВАТ СОБСТВЕНИТЕ СИ ВЪЗМОЖНОСТИ. Или подценяват градусите на огнената вода, с която се захранват по време на чалготеките. Оная нощ стана грозен сакатлък някъде около Вискяр, където колата на връщащите се от купон младежи отнесла мантинелата и за малко здравето и живота на неколцина. Причината е банална – всички заспали, особено шофьорът. Докато не се изобрети кола, която да се движи на автопилот и заспал шофьор – така ще е. Или докато излизащите от чалготеките не го правят в големите часове, щото малките са за първите петли и за първите катастрофи.