Апропо

БРАКОНИЕРСКА РИБА ЩЕ ПОДХРАНИ СТАРЧЕСКИЯ ДОМ В СЛИШОВЦИ. Правилно! Хем по християнски, хем като наказателна мярка. С един куршум два заека. Сезонът на рибарите стартира не твърде успешно за неколцина любители на този спорт. Не стига, че органите им прибраха рибата, но им срязаха и мрежите. И от всичко това трябва да се поучат техни колеги, за които нощните разходки с лодка в язовира се очертава да стават приключения. С десетте кила риба възрастните хора ще могат да опитат поне истинския вкус на прясно уловената риба. Иначе, ако им я купят от магазин, може да е риба, но сигурно ще е ловена от други бракониери преди няколко години по далечните океани и морета, обитавани от Синбад Мореплавателя. Да не говорим, че тая им е без пари, а във време на криза това си е жива екстра и за тия, които ядат, и за тия, които им я сервират.
СЛЕД ПОЧТИ ТРИ МЕСЕЦА ОТКРАДНАТ АКУМУЛАТОР Е НА ПЪТ ДА СИ ВЪРНЕ собственика. Похвална е настойчивостта на ченгетата, разкрили на пръв поглед безнадеждната кражба. Сега въпросът е дали акумулаторът ще запали, щото в зимните студове токовете изчезват, ако не се експлотира. Ако запали, значи стоката е маркова и си е струвала кражбата. Ако не запали – язък за масрафа. Като вторични суровини ще го изкупят за 2-3 лева, колкото не струва и разходът на бензин за бдителните полицаи.
В ЕДНА КАТАСТРОФА В РАДОМИРСКО НАЙ-ВАЖНОТО, ОТЧЕТЕНО в полицейския бюлетин, е фрактура на пръст. Вярно, пръстът е част от човешкото тяло, може и да боли. Обаче при потрошени коли, при ядове и стрес, при безброй други харчове, дали пръстът е най-голямата щета? Да не дава Господ никому пръстът му да става център на внимание, но при тия катастрофи напоследък някъде полицията не отчита строшени ребра, глави и крайници, докато у нас грижата за пръста е най-голямата грижа за човека.