апропо

ПОСЛЕДНАТА ИСТИНСКА СЕСИЯ НА ПЕРНИШКИЯ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ обещава да бие рекорда по количество точки в дневния ред. Направена е почти като „две в едно”. Ако по всеки въпрос се дебатира примерно десетина – петнайсет минути – един работен ден едва ли ще стигне. Може би и затова председателят Добри Митрев я е насрочил за вторник, та в най-лошия случай да свърши до петък, когато почти всичко живо от администрацията ще излезе в отпуск. Вярно, и през септември ще има една сесия, но тя ще бъде предизборна и думата няма да се дава толкова лесно, а само ще се узаконят слетите и маломерни паралелки в селските училища. Така че ако иска някой да прави предизборен имидж – днес му е времето. Трийсет и четири пъти да се изкаже, колкото са точките в дневния ред, плюс още толкова дуплики и реплики, и ще стане манджа с грозде.
НЕ СЛУЧАЙНО В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ ВЪРВИ СПОРЪТ ДАЛИ ПЕРНИК се превръща в квартал на София, или столицата се слива с източните квартали на Перник. Преброяването потвърди хипотезата, че софиянци емигрират на запад, а перничани на изток. Само три села от Пернишка община са увеличили количествено жителите си и както е логично да се очаква, и трите са най на изток и граничат със София. Драгичево, Рударци и Големо Бучино са нещо като софийската колония в Пернишка община. Едва ли бройката на жителите се е вдигнала заради увеличена раждаемост. Даже напротив – тамошните не само раждат, но вече учат децата си в София. Така че грешката е вярна. Перник и София се преплитат взаимно не само чрез вицовете и метрото, но и демографски. Пустите софиянци станали бучинци, драгичевци и рударчани. Това е новата възрожденска песен, която ще се пее в бъдещия обединен конгломерат София – Перник.