апропо

ОТ ВИНКЕЛО ПО ПЕРНИШКО НЕМА. Новата емблема на Перник като всяко значимо нещо от богатия душевен мир на перничанина започна да се възприема в два аспекта – като желязо и като вафла. Донякъде метафората е оригинална – в близкото минало желязото даваше храна на половината град. На днешно време обаче винкела става нарицателно с болезнените си асоциации. Което не пречи на нежни поетични души , каквато безпорно е тая на радомиреца Методи Методиев, да възпеят новата сладост на живота. Направена като аналог с прословутата реклама за бира, приказката за вафлата винкел е най-яркото доказателство, че като няма хляб, ядем винкел. И в двата смисъла на думата. Така задоволяваме едновременно както телесните, така и духовните си потребности и даваме храна на другите да се подиграват с нас.
СТРАШНА АТРАКЦИЯ Е ДА СЕ ПРАВИ КОНКУРС за най-находчив здравен инспектор. На днешно време да се пребориш с пушенето без да налагаш силови методи е все едно да спреш нарушенията по пътищата само с блага приказка. Абсурд! Затова още по-ценна ще бъде тази награда за онзи , който я спечели, тъй като ще означава, че тоя инспектор е уникален. Той ще бъде нашата антиникотинова гордост пред България и може да впише името си в златната книга на борците за природосъобразен начин на живот. Интересно ще посочи ли някого като пример за отказване от цигарите, за да станат героите двама. Или ще завърши презентацията си с култовата реплика на Марк Твен: „На този свят няма нищо по-лесно от това да откажеш цигарите. Аз лично досега съм ги отказвал поне 100 пъти”.