СЛЕД КАТО НИКАКВИ ЛЕКАРСТВА, БИЛКИ И ЦЕРОВЕ НЕ ДАДОХА РЕЗУЛТАТ , явно за лечението на радомирската болница трябва да се потърси помощта на врачки и баячки. Само че и те не врачуват без пари. И поредният директор си събра багажа оня ден, с което потвърди съмненията, че това място или е проклето, или е омагьосано. Което е едно и също. Явно нещата опряха до варианта да се търси началник чрез игра с есемеси или с налагане на задължителна трудова повинност – всеки доктор, хванат с рушвет, да бъде пращан да поуправлява радомирското лечебно заведение, вместо да го дават на прокурор. За месец, не повече. Но все пак на тоя етап вариантът с врачките изглежда най- реалистичен. Донякъде има опит в това направление. Въпросът е само да се издири лицензирана врачка, която да развали черната магия. Предишните, които урочасаха болницата, излязоха менте.
НОВА МОДА ТРЪГНА ИЗ НАРОДА, КАКТО ПЕЯТ ЩУРЦИТЕ. Не е важно за колко време ще бъде завършена магистрала „Люлин”, не е даже интересно какво ще е качеството на обекта, а работниците да бъдат повече българи, отколкото турци. Волен Сидеров трябва да почерпи. Оня ден лично социалният министър се зарече, че на 31 март ще излезе на магистралата да ги брои. Евала! Така се решават проблемите със замах. Турците- в Анадола, българите- на „Люлин”! Нов възродителен процес. Само че тая песен комай вече е изпята, преди „Щурците” да са поискали авторски права. Иначе авторите на проекта за строителството на пътното съоръжение трябва сериозно да са притеснени, щото го превърнаха в магистрала за приказки, а не за автомобили. И в навечерието на Трети март подканиха турските строители тихо и кротко да се оттеглят от заеманите стратегически позиции, за да не стане като при Шипка. Впрочем там е било обратното- нашите опълченци са заели стратегическите позиции, но нали историята е затова- да се повтаря като фарс.