апропо

ПЕРНИШКАТА БУРЯ ВЧЕРА НЕ БЕШЕ КАТО СОФИЙСКАТА да я споменават с код оранжев, обаче си беше един малък потоп, който остави дълбоки следи ако не в паметта, поне в инфраструктурата. Вярно, не се возехме на лодки по улиците, не газехме кал до колене, обаче ни се наложи да подритваме камъни, докато пресичаме пешеходни пътеки. Пороят има удивителното свойство да докарва на улиците какво ли не. И най-вече едри камъни, които чудно откъде се взимат при положение, че не сме планински град като Чепеларе например. Поне в това отношение леко заприличахме на Чепеларе, без да броим родопската природа. Отново Господ доказа, че ако не е перничанин, поне симпатизира леко на нашия град и ни пощади от наводнения, които щяха да ни дойдат в повече и за бюджета, и за нервите.
АКЦИЯ „ЖЕЛЕЗАРИТЕ” КОМАЙ СИ Е ТОЧНО НА МЯСТОТО ИЗ ПЕРНИШКО. Та тук почти няма фирма, която да не включва в своя предмет на дейност събиране и издаване на скрап. А като прибавим и несъбирането и неплащането на данъци и осигуровки, нещата си идват на мястото. Иначе гръмко звучи акцията , но щом като полицията не ще да каже за кого иде реч, още отсега е ясно – дребните нарушители ще бъдат санкционирани с глоби, които ще обжалват и няма да платят, а едри нарушители у нас няма и никога не е имало. Интересно само какво стана с едни грандиозни законодателни идеи, които трябваше да изкарат на светло тоя бизнес, като го прелицензират, изведат от централните части на градовете и го лишат от удоволствието да приема крадена стока нощно време. В тоя смисъл акция „Железарите” трябва да започне отгоре надолу – от законодателите, които не си спазват обещанията, през изпълнителите, които не контролират пладнешките грабежи на огради и тараби, та до циганите, които влачат с каруци всичко метално, което срещне конят.