апропо

ДИВОТИНСКИЯТ МАНАСТИР ВЕЧЕ НЯМА КАК да не влезе в туристическите проспекти като уникална местна забележителност. Щом го посети Бойко Борисов – славата ще го следва, докато свят светува. Освен любимо село на цар Борис ІІІ, Дивотино явно ще легне на сърцето на некоронования днешен цар на България. Да посетиш манастирската обител навръх рождения си ден е представление, което трудно може да се види и в най-реномираните театри. Още повече на Свети дух , чиято християнска символика е по-богата и от идеите за управление. Има и нещо друго – Бойко Борисов убедително върви по стъпките на Левски. Историци отдавна повтарят, че дивотинският манастир е било едно от скривалищата на Левски в нашия край. Разликата е, че докато възрожденският апостол е ходил в манастира да се крие, днешният ходи, за да се покаже.Което също е геройство, за който си го може.
СТРАННО СПОКОЙСТВИЕ ВИТАЕШЕ В МЕСТНАТА власт вчера. Уж бе понеделник – най-работният ден от седмицата, а сякаш бе петък следобяд. Това забелязаха даже обикновенните хорица, дошли да се свършат някаква работа при голямото местно доброутро. Половината власт – държавната – се беше изнесла в посока Дивотино, за да среща баш началника си Бойко Борисов, та в канцелариите на областта бяха останали само дежурните по телефон. От общинската власт уважиха подобаващо президента Първанов и го споходиха из ковачевския му воаяж.Така де, когато двамата първи на държавата са по едно и също време на едно и също място – може и без местна власт. Просто минаваме на централно управление и се ръководим от тезисите на гореспоменатите първи. Само едно нещо не ни харесва – двамата да се разберат, ако въобще могат, и да обикалят в различни дни любимите си територии, щото иначе много се напрягаме, като Жоро Бекъма ,когато мисли.