apropo

КМЕТСТВА, КМЕТСТВА, АМА НЕЗАКОННИ. НЕЗАКОННИ, незаконни, ама кметства. В тая насока горе- долу се води плодотворният диалог за четирите квартални кметства, които отново излязоха на предизборна мода. Въпросът е страшно любопитен за любителите на абсурда. От една страна кметствата са незаконни, обаче няма закон, който да ги отмени. От друга страна щом четирите квартала са кметства, защо да не станат кметства и другите десетина квартала на Перник, някои от които имат триста пъти повече основание за това. Щом пернишкият Общински съвет не дава да се махат кметствата, да позволи на всеки квартал да се обособи като самостоятелна административна единица. Нали Европа иска децентрализация на местната власт? Въобще тая ситуация е пълна лудница. Та по същата логика местният паламент може да поиска и да гласува възстановяване на административното деление от времето на Османската империя. Темата иначе е страшно благодатна за популизъм. И единственият, който може да я сдъвче и изплюе, е най- реномираният популист на Република България Бойко Борисов. Щом като само той ни реши проблемите с университета, магистралата и театъра- да се произнесе и за кварталните кметства. Ще му ръкопляскаме каквото и да каже. Даже нищо да не каже, пак ще ръкопляскаме. В знак на радост, че кметствата остават.
В СЪБОТА ВСИЧКИ ПЕРНИШКИ УЧИЛИЩА ИМАХА СПОРТЕН ПРАЗНИК и в центъра на града се проведе нещо като повторение на манифестацията от 24 май. Между осем и десет сутринта на тумби, на тумби прииждаха дечурлига от различни посоки, срещаха се с чакащия ги класен и се отправяха по туристическите пътеки на Голо бърдо, Драгановец и крепостта. А докато станеше време за срещите, децата висяха на парапетите на моста да гледат змиите в реката, които вече са не само атракция, но и психоза.