апропо

ОТ НЯКОЛКО ДЕНА ИГРАЕМ В НЯКАКВА АБСУРДНА ПИЕСА.
Премиерът ни нареди през септември да сме на театър, което силно
ни тревожи. Вярно, септември по принцип е началото на творческия
сезон, обаче съвсем не е така на практика. Някой да си спомня през
септември да е ходил на театър в Перник, та даже в златните му години
от времето на Георги Русев, лека му пръст. Септември е типичен месец
за помайване. Нещо като продължение на августовските отпуски, само
че на работното място. Тогава се сформират творчески колективи,
издирват се млади таланти, пишат се програми и планове, обсъжда
се новият творчески сезон, да не говорим за събрания, заседания,
оперативки и още куп губивреме работа. А на Бойко му лесно- от вратата за краката. През септември на театър. Че тия строители за три месеца трябва да направят това, което за шест години не успяха. Това да не му е магистрала? А и Европа не ни притиска за театъра. Закъде се е разбързал толкова? Ако е въпрос за имиджа- има си го и без театъра. Когато и да е дошъл в Перник- срещаме го като Бог. Какъв театър през септември го гони? Ние обичаме да ходим на премиерна постановка чак в средата на октомври, за Деня на града. Да не би да иска и Деня на града да изтеглим заради театъра? Не е познал. Нашият пернишки театър е по- късно. А тая изборна година със сигурност ще бъде след септември.
ГОЛЕМОБУЧИНЦИ СИ ПАДНАХА НА КЪСМЕТА. ТРЕТИ ДЕН СЕ КЪПЯТ
в големите обещания, че селото им ще процъфти след ремонта,
който са обещали да му направят държавата и "Мапа Ченгиз" в комбина.
Дето се вика- уредиха се като куче в каруца. Добре е да се порадват, докато са пресни обещанията, понеже после май няма да им е до радост. Щото имаше един друг случай като техния от лани, когато премиерът обеща на едно забутано село край Цанков камък да му направи път и още го прави.