апропо

ЗАДАВА СЕ КРУПЕН ПИЛЕШКИ ПРАЗНИК В СОЦИАЛНИТЕ ДОМОВЕ. Държавата намери къде да пласира конфискуваните бутчета и още преди да им е изтекъл срокът на годност, да нахрани с тях бездомните. Идеята е похвална, а и добре се връзва с великденския празник. Щото е повече от ясно, че с агнешко няма кой да ги нахрани, та пилешкото се явява перфектен заместител. Само че нещо цифрите може да не излязат много точни, а заедно с тях част от надеждите излъгани. От скромния си пазарски опит знаем, че пилешкото върви заедно с лед като уискито, затова от тия 16 тона, ако има 10 тона чисто месо, пак е добре. Не е въпросът да се заяждаме на дребно, обаче такава е житейската истина и пазарната логика. Това може и да няма голямо значение, щото на харизан кон зъби се не гледат, но дано мръвката стигне за всеки, та ако Великден не бъде запомнен с друго, то поне с това, че като няма агне и пилето е агне.
АКО БЕШЕ ЖИВ ХЕМИНГУЕЙ, СИГУРНО НЯМАШЕ ДА НАПИШЕ „За кого бие камбаната”, а за кого не бие. В Пернишко тя няма да бие със сигурност за жителите на Мурено. По простата причина, че им я откраднаха от църквата и даже намериха време да я срежат на парчета, за да няма връщане назад. Малка е утехата, че тая камбана, освен символ, носи и частица живот в обезлюденото село. А наказанието, което очаква крадците, едва ли ще бъде повече от символично. Цената на месинга ще квалифицира престъплението някъде в графата на условните присъди и поемане на разноските по делото. Иначе истинското наказание трябва да го наложи Господ. Да обезчестиш по тоя начин църковен храм, и то в навечерието на Великден, е гавра не само с християнството, но и с човещината въобще. Такава присъда може да се раздаде само при Второто пришествие от самия Спасител.