апропо

РОМИТЕ НАПРАВИХА НЕЩО КАТО СВЕТОВЕН СИМПОЗИУМ ПО МЕЖДУНАРОДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ на празника си оня ден. След като се събраха на нещо като митинг пред областната управа, мургавите ни съграждани обсъдиха чрез своите оратори доста обемист
дневен ред, който включваше както банално- битови въпроси за ток, вода и канализация, така и общозначими проблеми, свързани с Хартата за правата на човека и произтичащите от нея междудържавни ангажименти на България. Въобще сказката беше поучителна, както се полага на истински празник. Даже областният управител беше привикан да я чуе, за да влезе в час по вътрешното и международното право. В крайна сметка образователният ефект бе постигнат, но безплатен обяд никой не сервира. Друга част от ромската енергия отиде по спортно направление. Празничният футболен турнир беше истински шукар за феновете, които дадоха пример как да се подкрепя любимият отбор, без да се правят цигански работи като на мач от А група.
В ТРЪНСКО ЗАПОЧНАХА ДА КРАДАТ И ПОД ЗЕМЯТА. РАЗКОПАХА СЪОРЪЖЕНИЯТА НА В и К и доказаха, че който търси, той намира. Тази чудновата кражба обаче има логично обяснение. След като тия дни стана известно, че в Брезнишко подземните пластове крият тонове злато, трънчани явно са преценили, че като комшии по мера на граовци, и при тях може да се хване някоя жилка от тайнствения Клондайк. Започнали да копаят, за да си търсят късмета, и съвсем случайно попаднали на чарковете на водоснабдителното дружество. Така е като се прави луда реклама на
подземните богатства. Въобще, кражбите си станаха живо иманярство, понеже отгоре на земята не остана нищо за крадене. Ако за Кувейт казват, че където копнеш, нефт извира, то почти същото вече може да важи и за Брезнишко и Трънско. Затова не е луд тоя, който копае, а тоя, който не копае. Така между другото може да се възроди земеделието, респективно картофопроизводството.