апропо

СТАРА БЪЛГАРСКА ПРАКТИКА Е, КОГАТО СЕ ЗАДАДАТ СЪКРАЩЕНИЯ, първи да го отнасят чистачките. В пернишкия КАТ намериха изкупителна жертва за пренабитите номера и няколко служителки се разделиха с държавната си заплата. Две със сигурност, а третата – като се върне от болничен. Така положението би трябвало да се успокои и пренабитите номера да останат в историята. Все си мислехме, че полицията е мъжко заведение, обаче щом почнаха да го отнасят жените, значи не сме били прави. Ама така е. След като девоенизираха силовата структура, там по принцип може да работи всеки, стига да не е клинично луд или поне да не го разкрият. Както и да е. Новият началник явно идва с твърда ръка и ще следва по-скоро политиката на тоягата, отколкото на моркова.
В ПЕРНИК ЯКО СЕ ВОДИ БИТКА ЗА ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ТРУПОВЕТЕ. Как другояче да се оцени ситуацията, при която почти всяка година някоя от траурните агенции даде фира – кога офис, кога кола, кога друга жертва. Знайно е, че тоя бизнес е сериозен и конкуренцията е жестока. И което е най-важното – погребенията криза ги не лови, даже напротив. Колкото по-беден става народът, толкова повече от него се преселва на оня свят. Демек, посредническата дейност на траурните агенции е обречена да процъфтява. Така и в нашия град. Без да се задълбочаваме в броя на тъжните ритуали, и с просто око се вижда, че петнайсетте агенции не могат да се оплачат от липса на клиентела. Оплакват се само от повече конкуренция, та се получават такива случаи като палежа оная вечер на гробищния парк. Има нещо символично в названието „траурна агенция”. Не само ритуалите, които тя самата организира, но и ритуалите, които конкуренцията й организира, са траурни.