апропо

НЕ СМЕ СИГУРНИ ДАЛИ ГО ОСЪЗНАХА, ОБАЧЕ ВЧЕРА БАЯ пернишки съветници гласуваха за последен път в живота си общински бюджет, та по тая причина направиха всичко възможно да не останат незабелязани. Едни предложиха едно, а гласуваха друго, други нищо не говориха, а гласуваха силно. Трети направиха поредица полубезумни предложения, а четвърти леко изрекетираха изпълнителната власт. Така е – всеки си има номер! Както и интереси, включително лични. Иначе основният финансов въпрос на Общината бе приет по живо по здраво, а как ще се изпълни и дали това ще възрадва народонаселението не е толкова важно. Въпросът бе да се имитира депутатска загриженост за благоденствието на перничани и тяхното светло бъдеще.
В ТРЪНСКОТО СЕЛО РАНИ ЛУК СЕ СЛУЧИЛА КЛАСИЧЕСКА ЗА НОВИТЕ времена кражба. Комшия обрал комшията си, като му взел ракията и туршията. Явно друго е нямало за крадене, но и това не е малко. Та по селата на днешно време хората изчисляват благосъстояниато си точно в това – колко шишета домашнярка са закътали и колко буркана туршия са затворили. Едно време мазетата предлагаха и други екстри. Например буркани със свинско, телешко, та даже и заешко. Ама това беше, когато нямаше толкова кражби. Днес стандартът доста е свален, без обаче земеделският министър да уточнява дали и тук се налага да се въвежда „Стара планина”.
СЪВСЕМ ПО ЕВРОПЕЙСКИ И ПОЧТИ КУЛТУРНО МИНА ВЧЕРАШНОТО откриване на пернишкия „Лидл”. Ще рече човек, че сме станали цивилизовани потребители, които евтини банани и шоколад не могат да извадят от психическо равновесие. По- вероятно е другото – че така наречената евтиния засяга стоки, които изобщо не са в потребителската кошница и се купуват от дъжд на вятър, някои даже никога. Нека ни пуснат олио за два лева, па да видят тогава активно потребителско търсене...